Писма на Свами Тапованам до свои последователи /13-18/

[Jiva]

Писмо 13

Ом
“Нараяна Смрити”

[/b]

   

                           Уттаркаши
                           4-4-1953

            С най-добри пожелания.

 
   Отново и отново бих казал “продължавайте с упасана практиката /практика на любов и почит/  пред Бога непрекъснато с вяра и отдаденост”. Това е смисъла на всички предишни писма. “Преклонение пред Бога” е основен израз. Четирите садхани – Бхакти, Гняна, Йога, Карма – могат да бъдат подведени под общ знаменател. Когато една определена садхана е избрана, постоянствайте в нея с все повече и повече настървение и преданост – отдавайте й все повече и повече време. Това може да е Бхакти, може да е Гняна и т.н. – направете избора, изберете една и я следвайте. Посещението на свети места, постенето, четеното и слушането на Пураните и др. остава валидно за всички ученици. Всичко това е полезно за всеки. Независимо от това трябва да има една определена Садхана, чрез която човек да полага усилия да води ума към Истината.

   Има два типа Садхани: основни и специализирани. Дори и обикновените дневни ритуали като къпането и храненето се считат за садхани. Те са помощ, с която ние постигаме присъствието на Бога стъпка по стъпка. Пречистването на ума е абсолютно необходимо за Садхани като Бхакти и Гняна. За тези, които не са подготвени да следват специална сахана се препоръчват само общи садхани. А тези, които са готови трябва да приемат някоя специална садхана и да я практикуват заедно с общата, така че да повдигнат и засилят било то бхакти или гняна.

   Надявам се, че всичко е наред. Този отговор се забави твърде много поради необичайните условия тук.

   Бъдете спокойни във всяка ситуация. Бъдете бодри. Нека не ви достигнат никакви мъки и тревоги. Това е крайната и върховна цел на духовния живот.

                     

С обич: Свами Тапованам

***

Писмо 14

Ом
“Нараяна Смрити”

[/b]
                        
                           

Шри Ганготри
                           16-7-1953

            Сърдечно “Нараяна Смрити”

   Първата стъпка в духовния живот е твърдата вяра, че Бог единствено е истинен, неразрушим и щастлив. Тези, които имат тази твърда вяра не ще се привържат към сетивните обекти и не ще имат желание да им се наслаждават. Хората се наемат да работят ако не за сетивни удоволствия, то за слава и възхвала. “Аз съм много богат човек”, “Аз съм велик водач”, “Аз съм велик учител”, “Аз съм много добър последовател”, “Аз съм велик Гняни” – така хората се възгордяват и намират преходно удоволствие във фалшивата гордост. Дори велики мъже, които са оставили сетивните удоволствия понякота забравят истинската си цел подведени от подобни фантазии. Удоволствието от удобствата, както и удоволствието от себевъзвеличаването рано или късно водят до съкрушителна мъка. Божественото наслаждение извиращо от съзерцанието на Бога единствено е свободно от мъка, защото само Бог е вечен. Божествената радост е вечна; тя е недосегаема за мъката. Мъдрият, който знае това намира продължителна, непрекъсната радост в съзерцание на Бога; той не намира радост никъде другаде. Чрез съзерцание на Бога не само отделния човек, но и целият свят става чист и свят. Вярата не може да принесе толкова полза на света колкото съзерцанието на Бога. Всяка практика и служене стои по-долу от съзерцанието. Ето защо без да губите ценно време, без да пропускате нито един момент, изпълнявайте садханите, за да се установите в Бога.

                     
               

   Сърдечни поздрави: Свами Тапованам

П.с. Тук няма дори чисто късче хартия, за да напиша писмо.

***

Писмо 15

Ом
“Нараяна Смрити”

                        
                           

Шри Ганготри
                           17-11-1953

            Сърдечни пожелания.

   Изминаха няколко дена откакто получих писмото ви тук, пренасочено от Ганготри. В досегашните писма ние дискутирахме само основни неща без да навлизаме в подробности, затова аз чувствах, че няма нужда да бързам с отговорите. Това беше една от причините за закъсненията.

   За да се придобие обща идея за умствен и физически контрол, за непривързаност, Нишкама Карма и Бхакти, изучаването на Бхагавад Гита, Йога Васишта и други книги от този вид ще бъде много полезно. Затова духовните ученици ги четат всеки ден. Възможно е да се придобие основно знание за целта  и средствата, водещи до постигане на целта чрез четене. Но това е възможно, ако човек се опитва да приложи нещата на практика, така че опитностите съответно варират в зависимост от индивидуалностите, пречките, препятствията, страховете и съмненията, които се появяват внезапно по пътя. Предвид на този факт е трудно да се коментират частни случаи. Не може да се дискутират детайлите от обща гледна точка. Никой не се съмнява, че Нишкама Карма и Бхакти са съществени. Но когато стигнем до индивидуални случаи изникват проблемите. Коя Садхана е подходяща за съответния човек? Дори някоя от Карма, Гняна или Бхакти да пасва точно на човека трудностите нямат край. Съмненията изникват в човека съобразно неговите силни или слаби страни. Да обсъдят подобни съмнения и да разрешат своите проблеми учениците обикновено търсят помощ от Махатмите.

   В днешно време, когато има толкова много възможности да се чете това или онова, кой намира за невъзможно (ако той има желание) да се запознае със знанието, основното знание относто духовната материя. Едва когато ученика се опита да приложи на практика идеите, тогава се сблъсква с огромни препятствия, подобни на планини, стоящи точно на пътя му. Тези препятствия са различни за всеки. Учениците трябва да ги посрещнат и да ги преодолеят. Махатмите, които познават добре човешката природа, особеностите на учениците, техните съмнения, слаби страни и т.н. дават съвети за преодоляване на трудностите в техния път. Учениците съответно се издигат и отхвърлят настрана препятствията. Едва тогава идва победата в областа на духовния живот.

                  

С много обич: Свами Тапованам

***

Писмо 16

Ом
“Нараяна Смрити”

[/b]
                        
                           

Уттаркаши
                           26-1-1954

                            С обич “Нараяна Смрити”


   “Практикувайки Шри Кришна Бхакти – в процеса на практика, обичайните злини като желанието и гнева се оказаха пречки”. Това беше споменото  като основно във вашето писмо.

   Практиката на Кришна Бхакти е добра, много добра. В началото на духовния живот човек трябва да предпочита практиката на Бхакти пред Гняна, защото е по-проста, по-лесна. Дори и за тези, чието различаване и безпристрастност не са добре установени не ще бъде трудно да следват Бхакти. Ето защо повтаряйте Кришна Мантра винаги, медитирайте върху Неговата форма, слушайте историите за неговата велика сила и качества – чрез следването на тези методи на Бхакти редовно хората трябва да се опитват да развият Божествена любов.
   Самсара не е нищо друго освен злините на ума – такива като желанието и гнева. Веднъж да ги разрушите и край на Самсара завинаги. Този, който е освободил себе си от Самсара е наречен “Освободен”. Той става форма на Брахман. Тези, които са избрали духовния живот трябва да се борят с тези злини. Така че в началото на практиката няма смисъл да се оплакваме от тях. Ако човек е способен да постави нежеланото и несдържаното желание, гняв и т.н. под контрол – това само по себе си е голям успех. За семейните желанието, гнева и т.н. когато се държат обуздани не са грях. Но за учениците, ангажирани в духовни садхани, колкото повече се обуздават тези състояния, толкова е по-добре за техните практики. Действително това са ужасни препятствия по техния път. Ако се свързвате мислено с добри хора, ако правите молитви, слушате свещени текстове и т.н. може да намерите наслада в мисълта за Бога, с което съпротивата на желанието, гнева и т.н. ще намалява постепенно.
   Тези неща, разбира се, са добре известни. Всеки ги знае. Така че няма нужда да се задълбава в тази тема. Тези умствени злини влияят отрицателно на желанието за следване на духовната садхана. Съответно и ползата от нея ще бъде по-малка.

                     

Желая ви всичко най-добро.
                             Свами Тапованам

***

Писмо 17

Ом
“Нараяна Смрити”

[/b]

                        
            Сърдечно.

   Обикновено при “Мауна” (Мълчание) не се произнася дори дума. Но при ментална Джапа думата не само, че не се произнася, а дори умът не трябва и да “зърва” сетивните обекти – това е специфичната особеност. Така че човек може да изпълнява ментална джапа и това е действително ценна практика. Колкото до тези садхани – ментална джапа и мауна – колкото по-ефективно се практикуват, толкова по-добре за ученика.

   Обуздаването на всички сетива е голяма отговорност валидна за всяка ашрама (т.е. за всеки от четирите периода в живота – б.пр.). Контрола върху сетивата е благословение за всеки човек независимо от ашрамата, в която се намира; тяхната свободна игра е проклятие. Всичките сетивни обекти – звук, допир, форма и т.н. трябва да бъдат изоставени, когато започнат да проявават претенции към телесното съществуване. Не е необходимо за всеки семеен да се лута в лабиринта на сетивните обекти, тъй като те не са основни за поддържане на живота и за изпълняване на задълженията. Той трябва да държи всички сетива под контрол дори когато се храни, играе и т.н.

   По какъв начин околната среда пречи на духовния ученик? – Но защо трябва да се сменя средата? Задължението на всеки духовен ученик е да се пази далеч от всяко нещо, от всякакви условия, които стоят на неговия път към Истината. “Защо напуснахте скъпата си съпруга и детето?” попитал някой Буда. “Защото те бяха пречки по пътя ми към Истината”, бил неговия отговор. Могат ли новата среда и съвременната цивилизация да попречат някак на ученика, който притежава дълбока способност за различаване?

                           

С добри пожелания:
                                    Свами Тапованам

***

Писмо 18

Ом
“Нараяна Смрити”

[/b]
                        
                           

Уттаркаши
                           14-10-1955

                С любов “Нараяна Смрити”


   Получих писмото ви. Добре познатата незаинтересованост към външни активности като писането на писма, като че ли се засилва – ето защо писмата закъсняват.

   Повтарянето на “Омкар” е различен тип. Някой път е част от мантра, някой път е самостоянелно. “Ом Намашивая” и подобни Ведически мантри, както и много химни започват с Омкара. Също и при жертвоприношения, актове на разкаяние и т.н. Така “всички” хора го произнасят като част от мантри или свещени обреди. Тук няма забрана. Дали всички хора могат да практикуват “Пранавопасана” е спорно. “Пранавопасана” означава повтаряне на Пранава (ОМ) самостоятелно (не като част от мантра или някакъв ритуал) и медитация върху неговата същност – Върховният Бог. Според Шри Шанкарачаря и някои други религиозни учители това е запазено само за Саннясите. Причината, която те дават е – само тези, които имат достатъчно пречистен ум и сила на концентрация могат да изпълняват Упасана по правилния начин. Същината на аргумента е – семейните и другите хора като тях нямат достатъчна чистота на ума и способност за концентрация и не трябва да изпълняват Пранавопасана. В друг контекст няма табу защото не е нужна толкова чистота и концентрация, които са есенциални за съзерцанието върху Ниргуна Брахман (Бог като Абсолют, без качества). Ето защо не се одобрява самостоятелното произнасяне на Пранава. Но кой в наше време ще се занимава да следи и налага контрол върху това?

   Има и още една трудност. В предишния параграф “всички” беше поставено в кавички, защо? Това може да се обясни тук. “Всички” в контекста означава тези, подобно на Брамините, които имат право да изучават Ведите. “Ортодоксалната” част хиндуисти все още поддържат, че Шудрите (низшата каста, работническата класа – б.пр.) и жените, които нямат Упанаяна /церемония, при която се дава браминската нишка/ нямат право да произнасят Пранава. “Модерните” пък вземат нарочно другата гледна точка. При тези обстоятелства има ли нещо нередно в това хората, включително и семейните, да правят Пранавопасана?

   Как да коментираме това по-нататък? Не отделяйте много внимание на тези противоречия. Ако вече сте се захванали с Пранавопасана, независимо дали по нечии съвет или чрез собствен избор, защо се съмнявате дали е редно? Праткикувайте с непоколебима решителност. Ако слушате ту един, ту друг съвет, резултата ще бъде съмнение и объркване водещо до отслабване на практиката. Вашият ум е това, което Вътрешното Същество изпитва, вашата искрена любов единствено може да Му достави наслада. Дали повтаряте най-свещената Ведическа Манра ОМ или безмисленото “мара” резултата ще бъде един и същ и ще зависи единствено от вашата вяра. Това, което радва Бог е искреното отдаване. Ако имате истинска любов в ума си всички тези правила, заповеди и забрани стават неуместни. Чрез манрата вие обичате по-добре, обожавате Бога и развивате своята преданост и отдаденост – това като цяло трябва да се помни от съветите на Махатмите, това е изпитано и преживяно.  

                        

С добри пожелания:
                        Свами Тапованам